* * *

вяра.
с нея започвам живота си.
всичко друго ще почака.
и любовта,
и сметките за тока.
и раницата, пълна с нетърпение.
и господ ще почака,
ако трябва.
и слънцето:
ще чакат да започна
живота си със вяра.

* * *

е, хайде, докосни ме.
напрегнат съм, така е.
напрегнат съм като
копито на сърна,
игла на смърч,
звезда по новолуние.
през всичките
години самота
опъвах яко.
опънал съм до скъсване сега
огромното си топло седемструние.
едно докосване –
и ще се скъсам.
ще се размачкам като нарцис кравостъпкан,
ще цъфна като преварен картоф,
ще се надипля като сгорещен сезал
по двете противооснови
на чувствата си.
само малък допир –
и взривно ще се разобединя.
е, хайде, докосни ме.

* * *

земята плаче, чака да се върна.
с любов и топлота да ме прегърне.
и уморен от пътя, меко да ме сложи
да спя сред плодородната й плът.