***

Къде да потопим сега живота си отново,
където да не бие на очи,
дали да го залъжем с нещо лъскаво и ново,
така че да кротува и мълчи?
С какво да заменим сега изгубеното слово,
угасналите слънчеви лъчи,
шепотът на клоните, и песните на совата,
и спомените как да заличим?
Дали не си налеем пълна чаша със отрова
или от страх че много ще горчи
да се смилим и да натъпчем мозъка с олово,
или да се покаем и пречистим?

***

Сива пролет. Скреж по тополите.
Сърцето страда за топъл вятър.
Безплодно мъртва и ледно твърда,
спи в зимен унес под мен земята.

Сива пролет. Очите молят
за нови пъстри алтернативи:
приятел шарен, бездънна вяра,
път сред сънливи зелени ниви.

Сива пролет. Все още голите
дървета плачат от изнемога –
копнеят птици, пчели, къртици,
небесно синьо и слънчев огън.

Сива пролет. Ранни магнолии
вещаят цветен букет пиеси
в една различна, полифонична,
некомпозирана звънка песен.

Сива пролет. Свободоволие...
Усещам гъдел, напипвам сладост,
ще те целуна по новолуние
и ще изпълня кръвта ти с радост.
Сива пролет. Красива пролет.