|
|
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
На вятъра аз доверявам малките си тайни
под клоните на кичестите дъбове,
и той ги разпилява – вдетинен, игрив, нехаен
по влажните, мъхнати, остри зъбери.
Орлите ме приспиват с неспокойния си крясък,
натръхнали в гнездата си преплетени,
нашепва ми грижовно водопадът гръмогласен
историята си хилядолетна.
Вълците не доближават за да ги погаля,
но идват да ме пазят в тъмнината,
огънят ми събеседва, мъдър, ритуален,
с пращенето си тихо и понятно.
Звездите ми намигат, приютява ме сурова
скалата, лягам в скута й могъщ;
щастлив заспивам: недокоснатата си любов
ще изповядам в утрешния дъжд. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
