СЛЕД ПРЕМИЕРАТА 2
поредната идея, която ще спаси света,
ми хрумва рано сутрин. всъщност, нощ е.
все още ми се мисли, но не мога
да си конкретизирам направление.
едва ли ще се прибера до утре.
така нехайно съм опиянен!
облизвам тротоарите с обувките си.
а буквите в главата ми търкалят
огромни топки чуждо скодоумие,
промъкнало се в шумната компания
на масата с нелепи непознати.
усещам как се клатя по тротоара.
сърцето ми е пълно с неизвестност,
с умора и поквара от света,
с предателство,
безчестие
и срам.
провлачвам недозрялата си мъдрост
по алчната, накъдрена, бетонова безпътица.
размътен съм – усещам младо вино
да се разлива сладко по артериите.
нощта е тиха, тежка от истериите
на няколко милиона идиоти
и техните съсипани, разграбени,
отрудени, погубени животи.
поредната идея, която ще спаси света,
заспива с мен, угасва като падаща звезда. |
