георги

стъпка по стъпка и тръпка по тръпка
копая сред себе си в ярост.
капка по капка и хапка по хапка
пропивам душата си с вяра.
дума след дума и чума след чума
изгарят в прахта с отвращение.
спомен по спомен изтривам. но помня,
че имам нов смисъл и ценности.
цвете по цвете и куплет по куплет
зараждам в сърцето си пътища.
ласка по ласка, в по-топли окраски
започвам да виждам и бъдеще.

елена

хиляди
глаголни времена
объркват дните ми:
“да бях се сетил, щях да съм те срещнал”,
“и бих бил до теб сега, но бях се скитал”,
“и няма съм бил допускал грешки”...

да-да!
от всичките магически,
словесно-граматически гимнастики
ми се завива свят –
книжовни свастики,
които ме разпъват на квадрат.
живея във сегашно просто:
искам те.
обичам те.
рисувам те.
вървя към теб
и не говоря в наклонения.
за минало незнайно не скърбя,
не питам в бъдеще евентуално,
животът си тече в сегашно време.
и как тече!
опивам се от краткотрайността
на всеки миг.
и съм велик:
та аз съм президентът на вселената!
защото съм в момента.
и на сцената.