Дочо е огласил синевата с мощен рев на 18. Април. Днес не са останали много като него: верен другар, безкомпромисен рокаджия, ценител на женската грация и тежките трапези. Отличен художник и търпелив градинар, безапелационен купонджия и непримирим гуру на свободния живот. Де бре, Дочо, да бяха повече като теб на тоя свят! Винаги готов да помогне и с неизброими таланти - каквото попадне в ръцете му, се превръща в изкуство. Каквото остане извън шепите му, "нека е за всички".