разпиляло къщите си по меките зелени каби, село гела се е сгушило е подножието на величествения перелик. огласяно от звънливите чанове и жалните гайдуници, селото посреща гостите си с радост, топлота и любопитство. въздухът трепти от чистота и простосърдечие, лицето грее от слънце и усмивки, а окото не може да се насити на обаятелния пейзаж. зимата в гела е бяла, снежна и красива. студовете не траят дълго, а капчуците са нетърпеливи, пролетта е изпълнена с песента на птици и аромата на разбухнат цвят, лятото е лъчезарно и топло, а есента - обилна, щедра и богата.