радуй е примитивно и забравено от бога и хората селце в дълбока долина между планините люлин и вискяр. постоянно живеещите двайсетина старци се радват на всеки млад човек, дръзнал да дойде в селото, но това не пречи да се отнасят с него типично по граовски.
голяма част от вилите в покрайнините на радуй са изоставени и недовършени. вилата на поета ивайло гогов обаче с всяка година става все по-обитаема и симпатична. липсата на ток и вода е предразполагащо вдъхновение, а топлината на камината не може да се замени с нищо.