* * * * * * * *

Понеже вече пробвах хиляди пъти
всички начини за гледане -
на кафе, на карти, на ръка.
Днес реших да си гледам на песни -
пуснах радиото, затворих очи и си казах:
Следващата песен ще каже онова,
което е справедливо да изпитвам към теб-
и знаеш ли какво -
пуснаха - онази - първата наша песен.
Поредната случайност. Сигурно.

* * * * * * * *

Във тишината на забързаното утро,
безчувствено, самотно, но добро,
видях те и със тон строши се тихото
и рукна водопад от небило било.

Дали и в теб е затрептяло пламъче,
зелено пламъче от болка и от страх -
болка от неизживяното
и страх - че може би е грях?

* * * * * * * *

Казваш, че вкусът на хляба
зависел от това дали си гладен,
но знаеш ли, че всеки помни
кога е ял най-сладкия си залък?

* * * * * * * *

Заглеждал ли си облаците вечер -
не - всъщност - преди залезът да почне -
когато има слънце, но е скрито -
от някаква божествена милувка
сияят облаците в синьото пространство.
Във този час аз всеки път поглеждам
към тихата им ангелска усмивка
и в меките им светлини усещам
пак твойте поглед и целувка.
Облаци ти може вече да не гледаш,
а може да не си и гледал,
а, не, в последното не вярвам,
но всъщност съм ти благодарна -
вечерното небе несподелено
целува ме с любов заради тебе.